|
Билката, наричана от англоговорящите "Маншончето на дамата", а на български - шапиче има дълга история. Използвана е външно като лек за прорези и рани, а и вътрешно при лечението на диария и много женски неразположения.
Дрогата - листата и цъфтящите стъбла, са най-подходящи за събиране, като се изсушават за по-късно използване. Свежият корен (коренище) има подобно и вероятно по-силни действие от това на листата, но е по-рядко използван.
Растението е богато на танин и е ефективно стягащо и кръвоспиращо, обикновено използвано и двете вътрешно и външно при лечението на раните. Продължителната употреба може да облекчи неудобството на климактериума, лекува поражения след бременност.
Българското наименование на билката произлиза от приложението и при лечението на шапа при овцете. Благодарение на силният регенериращ епитела ефект те са били лекувани чрез намазване на разранените крайници с размачкани цели растения.
Напоследък изцеден сокът се използва при лечението на кожни проблеми като акнето.
Слабото изваряване на дрогата е било използвано при разработката на лекове за конюнктивит.
Има данни, а и се трупат нови сведение относно благотворното действие при лечение на диабет. Често се използва в различни комбинации с други билки при лечението на различни болести.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
|