Корен - растенията се прикрепват към почвата благодарение на силно развити коренища, които достигат изключително големи размери. Чрез тях се осъществява и вегетативното размножаване. По тях се задържат дълго време изсъхнали прилистници и листни дръжки.
Стъбло - изключително много вариращи по височина (от 5 до 80 см), положение в пространството (изправени, приповдигащи се, дъговидно извити и др.) при различните видове. Една много важна група белези са степента, вида и типа на овласиняване, които са с таксономична стойност.
Лист - приосновните листа са събрани в листна розетка и те са тези, по които се определят видовете. По общо очертание могат да са закръглени до бъбрековидни, в различна степен дланевидно наделени, разделени или разсечени. Дяловете са в различна степен назъбени, а зъбчетата са с различна форма и размери. Стъбловите листа са много по-дребни от приосновните, често срастнали с прилистниците.
Цвят - и тук се наблюдава голяма морфологична изменчивост дори в рамките на един индивид. Съцветията са щитовидно-метличести, а единичните цветчета са на различни по дължина дръжки. Хипантиите са полукълбовидни, звънчевидни или обратно конични, като на отвора си има жлезист нектарен диск. Чашката е двойна, а венчелистчета липсват. Чашелистчетата и външните чашелистчета са по 4, зелени, жълтозелени до жълти. Тичинките - 4 или 5 са разположени в отвора на хипантия с къси дръжки и недоразвити прашници. Те се прикрепени навън от нектарния диск. Плодникът е един, затворен в хипантия. Стълбчето е нишковидно, излизащо над нектарния диск с топчесто близалце.
Плод - сплескано яйцевиден, скрит или подаващ се от хипантия със заострен връх. Плодчетата са жълтокафяви и опадат заедно с хипантия.
|
